Извинете, но все пак се намираме в България

Честно казано доста изумен останах днес от една малка случка в парка.

Както обикновенно, и тази вечер си извеждах шантавата ми пойнтерка (в ляво). Докато тя си вършеше нуждите в предназначените за това "зелени" площи, изведнъж една жена със своя дакел , която до сега не бях виждал, ми викна:
- Извинете! Желаете ли пликче?
Още веднага на подсъзнателно ниво разбрах за какво говори, но бях смутен и се чудех какво да отговоря. Как така ще ми предлага пликче? Да не е луда? Никога до сега не съм ползвал, нито виждал някой да ползва такива екстри, пък камо ли да ми предлага.
- Аз си нося и имам пликчета - продължи тя. - Винаги си чистя след моето куче.
Погледнах към кучето ми, което туко що беше свършило, и ровеше с крака тревата, за да "зарие" ужким акото.
- Все пак е в тревата - смутолевих аз в отговор, отказвайки да приема пликчето. Нали кучето ти да се изсере в тревата е най-нормалното нещо, което едно куче може да направи?
- Поне така аз си мисля - каза тя. - За да си поддържаме градинката чиста.
Основателен довод. Чуствах се вече доста неловко. Но оглеждайки се наоколо, освен боклуци и чужди лайна, аз не видях и грам чистота. Мислех да й кажа, че е права. Но как да й кажа, че е първата и единствената, която прави такива героични подвизи? Все пак чистотата на парка освен от нас (които напълно заслужено сме си виновни), зависи и от управниците на парка, които се "грижат" да го поддържат чист. А не е да нямат пари. За това просто продължих да разхождам кучето си. После обаче се чуствах много смутен, че не вземах все пак пликчето.

И наистина, тя ли е аджеба лудата в случая или ние, че толерираме и харесваме да ни е мръсничко? Сега се срамувам, че до сега не съм си прибирал акото :). Вероятно, ако това не беше България, всички щяха да приемат за нормално да си събираш нечистотиите след кучето ти. Но тук ще ме гледат все едно, че става сеир. А колко ли от мен ще вземат пример? Предвид манталитета на българина, не очаквам да са много. Хвала на такива хора, като тази жена все пак. Мисля за друг път да съм по-подготвен, поне тротоарите и пешеходните пътеки да пазя чисти.

От друга гледна точка, ако използвах за всяко ако по един плик, то това щеше да е далеч по-неприродосъобразно. Защото все пак всички знаем, че за производството на нефтените найлонки се използва колосално количество енергия и ресурси, не са биоразградими (а кучешките лайна са!) и най-малкото правят грозна гледката навсякъде сред природата. Горещо препоръчвам да хвърлите едно око на твоите неща: найлон!

Освен тази случка, по-нататък докато си вървях с кучето, пък попаднах на друг феномен - една жена както си ходеше, хвана няколко боклука и ги прибра в кошчето! "Абе, аз в България ли се намирам, или културата на някои хора все пак е почнала да се възражда?" се попитах аз. "Извинете, но все пак (и все още) се намираме в България."