За зрението - част 1: зрението и големите градове

От известно време събирам информация относно това защо ни се уморяват и зачервяват очите. Логичният и най-често срещан отговор е, че ги преуморяваме, защото прекарваме голяма част от деня взирайки се в монитори и телевизори. Това несъмнено е така. Следващият отговор е заради лошо осветление. И това несъмнено е така. Но за светлината и мониторите ще пиша в част 2. А сега ето една статия, която показва, че освен тези фактори, има и трети - самата заобикаляща ни градска среда.

Здравето и големите градове

Много учени са убедени, че има конкретна връзка между съвременната архитектура и физическото ни здраве и, че тя влияе върху самочуствието ни. Почти всички хора, които живеят в някоя столица по света, са си задавали въпроса защо на точно определени места в милионния град се чувстват потиснати и понякога без видима причина се озлобяват и стават агресивни. Обикновено тези негативни емоции са следствие от редица фактори, сред които не на последно място е еднообразието на градската среда (бел. Иван: за това имам още обяснения). В опредлени моменти от живота си всеки, който живее в голям град, изпитва неприязъм към равните едноцветни стени на високите сгради, правилните, но наплъно еднакви геометрични форми, огромните остъклени площи, гладкия асфалт и безкрайните прави улици.

Милиони години човекът е живял в природна среда. Това рязко се променя с настъпването на ХХ век и новото строителство. Скокът е толкова рязък и голям, че човешкият организъм не може да се адаптира към него. На първо място тези последици засягат едно от най-важните човешки сетива, което пряко влияе на цялото физическо здраве - зрението. Физиолозите са установили, че при фиксирането на неподвижна точка окото не може да се съсредоточи на едно място и прави бързи, колебаещи се движения, наречени сакади. Броят на тези сакади е еднакъв, както при гледане на картина, така и при затворени очи и когато спим. С помощта на сакадите окото сканира видимото пространство, но е доказано, че след всеки скок то трябва да спре на друг видим обект. Ако при следващото колебание погледът се спре на еднообразна повърхност, тогава той няма на какво да се опре. Отсъствието на детайли кара човешкото око да прави търсещи сакади с голяма амплитуда, а това го пренатоварва и уморява.

Логично е да си зададем въпроса как точно подобен дискомфор влияе на физическото ни здраве? Доказано е, че центровете на сакадите се намират в ствола на мозъка и са най-древените образувания. Именно затова те могат да оказват въздействие на психическото и физическото ни здраве. Така както, за да дишаме ни е необходим въздух, така и за сакадите са необходими зрителни образи. Еднообразието подвежда зрителната система. Това е все едно, когато направите крачка, да не чувствате опора под себе си.

Медицината е документирала известен случай с миньори от английска въглищна мина, станал през 1930 г. Те масово се разболели от нистагм. Това е професионално заболяване, което влошава зрителното възприятие и предизвиква главоболие и повръщане. Собственикът на мината бил осъден да плати на пострадалите половин милион лири. В днешни дни причината за заболяването е медицински изяснена. Във видимото пространство в мините липсват точки, където погледът може да се опре.

Учените предупреждават, че същата болест заплашва и жителите на градове, където индустриалното сторителство е създало опасно за здравето зрително пространство като безкрайни блокове, железобетон, стъклени витрини, подлези, асфалтрирани улици и еднообразни алеи. Погледът се плъзга по гладките стени, огромните прозорци и остъклените фасади на офисите. Напряга се до краен предел и отчаяно се опитва да намери опорна точка. Такава обаче няма. Тогава се появява дискомфортът.

Според физиолозите паралелните линии предизвикват много неприянтни усещания. Умората и нервното напрежение се натрупват с години в организма като в склад и най-накрая се превръщат в опасност, от която възникват редица заболявания.

За съжаление в големите градове и в столиците много бързо нараства броят на монотонните обекти, които създават агресивни полета за зрителното ни възприятие. Терминът "агресивни полета" е измислен от немския художни Гюнтер Юкер, който, експериментирайки, умишлено създава композиция, която провокира същите усещания у наблюдателя.

Единственото спасение е съвременните строители да не се увличат прекалено много по модернизма на най-развитите индустриални страни, чиито градове вече са се превърнали в каменни джунгли, а манията по гигантски постройки е излязла извън контрол. Трябва да се разнообрази монотонното строителство, което превръща красивите архитектурни къщи в стъклобетонни аквариуми, а кварталните градинки и детски площадки - в частни асфалтирани паркинги.

Градската среда трябва да бъде оживена с архитектурни изящества, с динамични и разнообразни постройки, с чешми и фонтани, с беседки за отдих, пясъчни алеи, фасад, боядисани в различни цветове и с разнообразни орнаменти.

Би трябвало също така архитектите да работят в сътрудничество с физиолозите и специалистите по околната среда. Само така ще бъде възможно градската среда да се превърне в поле за отмора на окото и пълноценна почивка.

По материал от в. Лечител, бр. 4 2010г.

В заключение мога да добавя още, че съвременната архитектура и проектиране на градската обстановка са просто тотално лишени от идеи за такова подобряване на здравето. Фън-шуй вече го е казал това. Например според фън-шуй за дома, не е благоприятно да имате дълги и прави коридори или алеи в градината. Добре е да са разчупени, със завои и прочие. Също така не обича острите ълги, които създават т.н. "отровни следи". Това важи и за градската обстановка. Най-лесното нещо, което можем да променим още веднага, е вътрешния интериор в къщите, в които живеем. Например с растения. Вижте с кои.

Въобще колкото повече търся информация (не само за очите), толкова повече виждам как с нашите съвременни "подобрения" и техника не само, че не подобряваме животът си, но и го влошаваме и се отчуждаваме от природата. Забравяме за същността ни. Допускатсе груби грешки в архитетурата, а за фън-шуи, където ги има готови отговорите, почти никой не е чувал.

Истината е, че е необходимо да щадим природата и да вкараваме и творим колкото се може повече от нея в нашето ежедневие. Добрата новина е, че вече все повече хора виждат кое наистина е добро за нас и кое не, и постепенно внедряват в ежедневието си неща и практики, които иначе са от поколения позабравени и занемарени. Но за това - друг път.